МУРСАЛСКИЯТ ЧАЙ – БЪЛГАРСКАТА СУПЕРБИЛКА
Лавината от препоръки за използване на едно или друго растение в днешно време понякога засенчва някои уникални представители на медицинската флора. Един от тях е мурсалският чай. Основното му име идва от местността Мурсалица, над родопското село Мугла. Той се среща и на други места в планините в Южна България и по-рядко - на други места из Балканския полуостров и другаде по света. Познат е още като пирински или планински чай, шарпланински или олимпийски чай, алиботуш и др. Мурсалският чай е включен в Червената книга на България като застрашен вид, но се култивира успешно, за да може да се предлага на пазара.
Още от древността билката високо се цени от народната медицина. Според легендата входът на подземното царство в древността се е намирал близо до мястото, където впоследствие са били най-големите находища на мурсалски чай. Именно по тези земи е минал Орфей, след като не е успял да изведе Евридика от тъмните дълбини, ронейки сълзи. Тези сълзи се превърнали в първите стръкчета мурсалски чай... Латинското име на растението (Sideritis scardica) съдържа гръцката дума „желязо“, съобразно с употребата му в древността при лекуване на рани от железни оръжия.
Още от дълбока древност мурсалският чай е използван за лечение на болести на дихателната, храносмилателната и отделителната система, за простатата, срещу мъжко и женско безплодие. Други са използвали билката при ревматични и други болки, както и за туширане на стреса и безпокойството. Впечатлява и дълголетието на хората в районите, в които мурсалският чай е най-разпространен; разбира се, за него допринася и общият начин на живот в планинските райони.
Какво ни казва науката за това лековито растение? Билката съдържа повече от 20 вида флавоноиди, редица други полифеноли и фенолни киселини, етерични масла, както и редица важни за правилното функциониране на организма минерали: калций, фосфор, желязо, силиций, манган, мед и др., аминокиселини, витамини от В-групата и т.н. Този природен коктейл от съставки притежава многостепенен положителен ефект върху организма. Той има антиоксидантно, детоксиниращо, тонизиращо, укрепващо нервната система (чрез балансиране на неврохормоните като серотонин и допамин), диуретично (пречистващо пикочните пътища) и антианемично действие.
Снижава кръвното налягане и съответно - риска от сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт и аритмии, регулира мастната и въглехидратната обмяна. Разширява кръвоносните съдове, което се обяснява със съдържанието на ферулова киселина и хлорогенова киселина, които взаимодействат с азотния оксид - медиатор, за усилване на кръвния поток при животински и човешки модели.
Мурсалският чай се използва в комплекса от мерки при лечението на простуди и белодробни проблеми, тъй като действа противомикробно и антивъзпалително, подпомага отделянето на секретите и балансира имунния отговор на тялото. Препоръчва се използването му също и при хронични гастрити, ентероколити и други чревни заболявания, тъй като предпазва лигавиците от увреждания. Предпазните му свойства е възможно да се простират и по посока на онкологичната патология - съвременни проучвания предполагат регулиране под негово въздействие на меланиновия синтез, който е ненормално повишен при злокачествения меланом на кожата.
За здравите хора продуктите от мурсалски чай са превъзходни не само по отношение на далечната профилактика, но и за непосредствено подобряване на физическата кондиция и умствената добра форма. Нови проучвания изтъкват ролята на негови съставки за оздравяване на микробиома – комплекса от здравословни микроорганизми в червата и на други места в организма. Той е от значение както за храносмилането, имунитета и тонуса, така и за обмяната, включително за поддържането на нормално телесно тегло, като допълнение към хранителния и двигателния режим.
В заключение, билката заслужава широко внимание от населението и специалистите, като спектърът на действието й може да се разшири, ако освен като чай се ползва и за получаване на екстракти (за сухи и течни форми), както и чрез употребата на цветовете и листата в състава на шейкове, супи, каши, подправки и т.н. Ние трябва да благодарим на Природата, че е направила основно местообитание на това прекрасно растение именно нашата страна!